WHITE ANGEL
Вампир
Брой мнения : 576
Точки : 591086
Репутация : 34
Дата на регистрация : 11.03.2013
Местожителство : Мистик Фолс
Роул Плей
Най-важното за героя Ви::
Мисии, цели и задачи:
 |  Заглавие: Първа глава от “Дневниците на вампира: Завръщането: Сенчести души” – Превод  Сря 13 Мар 2013, 16:02 | |
| Привет, знам, че много от вас, любители на вампирската сага, не знаят английски, или поне не достатъчно добре. Затова реших да ви зарадвам и да открия превода на първата глава от тази книга.Сенчести души е втората книга от трилогията “Завръщането”.  Ето я и прословутата 1 глава. - Spoiler:
“Скъпо дневниче,” прошепна Елена, ” колко е разочароващо това? Оставих те в багажника на Ягуар-а, а сега е 2 часа сутринта.” Тя постави пръста си на ношницата, все едно пишеше с химикал и правеше почивка. Тя прошепна още по-тихо, облягайки чело на прозореца, ” И се страхувам да изляза навън – в тъмното – и да те взема. Стархувам се!” Тя отново сложи пръст на карака си и след това, чувствайки падащите по бузите и сълзи неохотно включи мобилния си на запис. Беше глупаво хабене на батерията, но не можеше да се бори. Тя се нуждаеше от това.
“Та, ето ме,” каза тя меко, “стоя на задната седалка на колата. Това трябва да е записът ми в дневника за днес. Между другото, направихме план за това пътуване – аз спя на задната седалка на Ягуар-а, а Мат и Деймън са навън. Сега навън е толкова тъмно, че не мога да видя Мат никъде…Но аз полудявам – плача и се чувствам изгубена – и толкова самотна без Стефан…
“Трябва да се отървем от Ягуар-а – прекалено е голям, прекалено червен, крещящ и прекалено запомнящ се, когато се опитваме да не сме забележими докато пътуваме към мястото където да открием Стефан. След като колата е продадена, лапис лазули и диамантения медальон, който Стефан ми даде в деня преди да изчезне ще са най ценното нещо, което ми остава. Денят преди…Стефан да бъде измамен да замине, мислейки си, че може да се превърне в обикновено човешко съшество. А сега…
“Как да не мисля за това какво да му причиняват, точно в този момент – които и да са ‘Те’? Вероятно китсуните, злите духове на лисици в затвора наречен Ши но Ши.”
Елена направи пауза да избърши носа си в ръкава на ношницата си.
“Как въобще се забърках в тази ситуация?”
Тя разтърси глава, удари гърба на седалката със свит юмрук.
“Може би, ако успея да разгадая това, ще се сдобия с план А. Винаги имам план А. А приятелите ми винаги имат план Б и В, за да ми помогнат.” Елена примигна тежко, мислейки си за Бони и Мередит. “Но сега съм изплашена, че повече никога няма да ги видя. И се страхувам за целия град Фелс Чърч.”
За момент тя постоя със свит юмрук на колянто си. Тих глас в нея казваше, “Спри да хленчиш, Елена, и мисли.
Мисли. Започни отначалото.
Началото? Какво беше началото? Стефан?
Не, тя беше живяла във Фелс Чърч много преди да дойде Стефан.
Бавно, почти сънено, тя проговори на мобилния си. “Първо: Коя съм аз? Аз съм Елена Гилбърт на 18 години.” Още по-бавно, каза : Аз…не мисля, че ще е неоснователо, ако кажа, че съм красива. Ако не знаех, че съм, то никога нямаше да съм се поглеждала в огледало или да съм чувала комплимент. Не е нещо, с което би трябвало да се гордея – просто се е предава от майка ми и баща ми.
Чувствах се все едно търсех нещо, което никога не съм намирала с момчетата. Никоя от моите схеми или игричките с момчетата не се е докосвало…дълбоко в сърцто ми…докато едно мого специално момче не не се появи.” Тя спря и преглътна, и го каза отново. “Едно много специално момче. Името му беше Стефан.
И се оказа, че той не е това което изглеждаше, нормален – но великолепен – гимназист с рошава тъмна коса и очи, зелени като изумруд.
Стефан Салваторе се оказа вампир.
Истински вампир.”
Елена трябваше да направи пауза, за да вдиша няколко пъти сподавено, преди да изрече следващите думи.
“Както и неговия невероятен брат, Деймън.”
Тя прехапа устни, и сякаш доста време след това добави. ” Щях ли да обичам Стефан, ако от самото начало знаех, че е вампир? Да! Да!Да! Щях да се влюбя в него без значение! Но това промени някои неща – промени и мен.” Пръстът на Елена докосна шарката на нощницата и. “Разбираш ли, вампирите показват любовта си като разменят кръв. Проблемът беше…, че споделях кръв и с Деймън. Не точно по избор, а защото той беше непрекъснато след мен, нощ и ден.”
Тя въздъхна. Това, което казва Деймън е, че иска да ме превъне във вампир и негова Принцеса на нощта. А в превод това ще значи: той ме иска цялата само за себе си.
Но не можех да вярвам на Деймън за нищо, освен, ако не беше дал дума. Това е една чудатост, която притежаваше, той никога не нарушаваше думата си.”
Елена усещаше как устните и се извиват в странна усмивка, но сега тя говореше спокойно, плавно, почти беше забравила мобилния.
“Момиче замесено с двама вампири…е, има вероятност за неприятности, нали? Така че може би съм си заслужила това.
Умрях.
Не просто ‘умрях’ като да ми спре сърцето след което те възкресяват и се завръщаш, говорейки как почти си отишъл при светлината. Аз отидох при светлината.
Умрях.
А когато се завърнах – каква изненада! Аз бях вампир. Деймън беше … мил към мен, предполагам, когато за пръв път се събудих като вампир. Може би заради това все още имам … чувства към него. Той не беше взел преимущество над мен когато много лесно можеше да го направи.
Но имах време да правя само няколко неща във вампирския си живот. Имах време да си спомня Стефан и да го заобичам още повече – когато вече знаех, колко трудно беше всичко за него. Трябваше да изслушам собствения си помен. Ха! Всеки трябва да може да го направи. Научих се винаги, винаги да нося лапис лазули, за да не се превърна в препечен вампир. Трябваше да се сбогувам с малката ми четиригодишна сестра, Маргарет и да посетя Бони и Мередит…”
Сълзи продължаваха да се стичат почти незабелязано по лицето на Елена. Но тя проговори тихо.
“И тогава – умрях отново.
Умрях по начина, по който умират вампирите, когато не носят лапис лазули на слънчева светлина. Не се превърнах в пепел; бях само на 17. Но така или иначе слънцето ме отрови. Напускането беше почти … спокойно. Тогава накарах Стефан да обещае да се грижи за Деймън, винаги. И мисля, че Деймън, мислено се закле да се грижи за Стефан. И така умрях, държана от Стефан и с Деймън до мен, докато бавно се отнасях, все едно заспивах.
След това, сънувах неща, които не помня, и тогава изведнъж, един ден всички се изненадаха, защото аз им говорех чрез Бони, която е медиум. Предполагам, че бях приела работата да бъда духът пазител на Фелс Чърч. Градът беше в опасност. Трябваше да се борят с това някак си, когато бяха сигурни, че са загубили, аз се стоварих отново в света на живите, за да помогна. И , е , когато войната беше спечелена аз притежавах тези странни способности, които не разбирам. Но там беше и Стефан! Отново бяхме задено!”
Елена изви ръце около себе си и се стисна толкова силно, все едно прегръщаше Стефан, представяйки си топлите му ръце около нея. Тя затвори очи, докато дъхът и се забави.
“Относно моите способности нека да видим. Притежавам телепатия, която мога да упражнявам, ако и другия човек е телепат – каквито са всички вампири, но до различна степен, освен ако не споделят кръв с теб в това време. Имам и крила.
Наистина – аз имам крила! И крилата имат сили, за които няма да повярваш – единствения проблем е, че няма и най-малка идея как да ги използвам. Има нещо, което усещам понякога, както сега, опитвайки се да излезе от мен, опитвайки се да накара устните ми да го назоват, да се опита да нагласи тялото ми на правилната станция. Има Крила на закрила, и това звучи като нещо, което наистина бихме използвали в пътешествието си. Но дори не мога да си спомня как преди накарах старите крила да работят – още по-малко мога да разбера как да използвам новите. Казвам думите, докато не се почувствам като идиот, но въобще нищо не става.
“И така, аз съм човек отново – като Бони. И, о, Боже, само ако сега можех да видя нея и Мередит! Но през цялото време си казвам, че се приближавам към Стефан със всяка минута. Така е когато вземеш под внимание разкарването нагоре и надолу на Деймън и навсякъде, за да убие всеки, който ни проследи.
Защо му е на някой да ни проследява? Е, виждаш ли, когато се завърнах от отвъдното, имаше голяма експлозия на сила, която всеки по всета, който можеше да вижда сила, я видя.
Сега как да обясня силата? Това е нещо, което всеки притежава, но което хората – освен истинските медиуми като Бони – дори не разпознават. Вампирите определено имат сила, и я използват, за да въздействат върху хората да ги харесат, или да си мислят, че нещата са различни от реалността. О, както Стефан въздейства на училищния персонал, за да си мисли, че документите му са в ред, когато се “премести” в гимназия Робърт Е. Лий. Или използват силата си, за да поразяват други вампири или създания на мрака, или хора.
Но говорех за избухването на сила когато аз се спуснах от небесата. Беше толкова огромно, че привлече две ужасни същества от другия край на света. И те решиха да дойдат и да видят какво е причинило това избухване на сила, и дали имаше начин да я използват за себе си.
Не се шегувам за двамата, че бяха от другия край на света. Те бяха китсуни, зли духове на лисициот Япония. Те са нещо като нашите върколаци, но много по-могъщи. Толкова могъщи, че използваха малах, които всъщност са растения, но изглеждат като насекоми не по-големи от игла на кърфица или достатъчно големи, за да погълнат ръката ти. Малахът се прикрепя към нервите ти и се оплита около цялата ти нервна система, а накрая те превземат целия отвътре.”
Сега Елена потръпваше и гласа и беше затихнал.
“Това се случи на Деймън. Едно дребно влезе в него и го завладя отвътре и той беше само една марионетка на Шиничи. Забравих да спомена, че китсуните се казват Шиничи и Мисао. Мисао е момичето. И двамат имат черна козина с червено отстрани, но тази на Мисао е по-дълга. И би трябвало да са брат и сестра, но определено не се държат така.
И когато Деймън беше напълно обсебен, тогава Шиничи накара тялото на Деймън … да извърши ужасни неща. Накара го да измъчва мен и Мат. Дори сега знам, че понякога Мат все още иска да убие Деймън заради това. Но ако беше видял това, което видях аз – тънко, мокро второ тяло, което трябваше да избутам с ноктите си от гръбнака на Деймън – когато Деймън вече се предаваше на болката , тогава Мат щеше да разбере по-добре.
Аз не мога да виня Деймън, за това което Шиничи го накара да извърши. Не мога. Деймън беше … не можете да си представите колко различен. Той беше смазан. Той плачеше. Той … “Както и да е, не очаквам да го видя така отново. Но ако някога си върна силите на крилата, Шиничи ще е в голяма опасност.
Мисля, че това беше нашата грешка последния път, разбираш ли. Най-накрая имахме възможност да се бием с Шиничи и Мисао – а ние не ги убихме. Бяхме прекалено морални, прекалено благородни или нещо подобно.
Беше голяма грешка.
Защото Деймън не беше единственият, обсебен от малахът на Шиничи. Имаше момичета, млади момичета, 14-15 годишни и по-малки. И няколко момчета. Които се държаха … като побъркани. Нараняваха себе си и семействата си. Не знаехме колко е лошо преди да направим сделка с Шиничи.
Може би бях мрекалено неморални, за да направим сделка с дявола. Но те отвлякоха Стефан – и Деймън, който вече беше обсебен от тях, и им беше помогнал. Веднъж, когато Деймън не беше обсебен, искаше само Шиничи и Мисао да ни кажат къде е Стефан, а след това те да напуснат завинаги Фелс Чърч.
В замяна на това, Деймън пусна Шиничи в главата си.
Ако вампирите са обсебени със сила, то китсуните са обсебени от спомени. А Шиничи искаше спомените на Деймън за последните няколко дни – времето, когато Деймън беше обсебен и ни измъчваше … и времето когато моите крила накараха Деймън да осъзнае, че той го е направил. Не мисля, че самият Деймън искаше тези спомени – нито за това какво беше направил, нито как се беше променил, когато трябваше да признае, че той го е направил. Така че Деймън позволи на Шиничи да вземе спомените в замяна Шиничи да посочи в главата му мястото където се намира Стефан.
Проблемът е, че вярвахме на думата на Шиничи, че след това ще си тръгне, когато думата на Шиничи не значеше нищо.
Освен това, от тогава той използва телепатичния канал, който отвори между своя ум и този на Деймън, за да отнема още и още от спомените на Деймън без дори Деймън да знае.
Случи се точно миналата нощ, когато отбихме до един полицай, който искаше да знае какво правят трима тийнейджъри в скъпа кола толкова късно вечерта. Деймън му въздейства, за да си отиде. Но няколко часа след това Деймън беше забравил напълно полицая. Това плаши Деймън. А всичко, което плаши Деймън, не че той би си го признал, ме плаши до смърт.
А може и да попиташ какво правеха трима тийнейджъри на сред нищото в Юниън Каунти, Тенеси според последния пътен знак, който видях. Движим се към накава Порта към Мрачното Измерение … , където Шиничи и Мисао оставиха Стефан в затвор наречен Ши но Ши. Шиничи само постави знанието в ума на Деймън, а аз не мога да накарам Деймън да ми каже какво е това място. Но Стефан е там и аз все някак си ще се добера до него, дори и това да ме убие.
Дори да трябва да се науча да убивам.
Вече не съм малкото сладко момиче от Вирджиния, което бях.” Елена спря и издиша. Но след като се сгуши, тя продължи.
“А защо Мат е заедно с нас? Ами, заради Каролин Форбс, приятелката ми от детската градина. Миналата година … когато Стефан дойде във Фелс Чърч и двете го искахме. Но Стефан не искаше каролин. А след това тя се превърна в найголемият враг.
Каролин също беше щастливата победителка от първото посещение на Шиничи при някое момиче във Фелс Чърч Но още вече: тя беше приятелката на Тайлър Смолууд малко преди да стане негова жертва. Чудя се колко ли време са били заедно и къде е сега Тайлър Знам само, накрая олин прегърна Шиничи, защото “се нуждаеше от съпруг.” Така тя остана в ръцете му. Така, че предполагам, е Деймън предполага, че тя ще … има кутрета. Малките на върколак, нали знаеш? Откакто Тайър е върколак.
Деймън казва, че да имаш бебе върколак те превръща във върколак още по-бързо, отколкото ако бъдеш ухапан и че в един момент в бременността имаш въможност да бъдеш изцяло вълк или изцяло човек, но преди този момент и една объркана смесица.
Но тъжното е, че Шиничи едва я погледна втори път, когато тя изтърси всичко.
Но преди това Каролин беше достатъчно отчаяна да обвини Мат в, в изнасилване, на среща която се провалила. Тя трябваше да знае нещо,относно какво правше Шиничи, защото твърдеше, че “срещата” и с Мат е била по времето, когато един от поглъщащите ръка малахи го бе нападал, като направи белези по ръката му, които изглеждаха като драскотини от женски нокти.
Това прати полицията след Мат. Така че общо взето аз го накарах да дойде с нас. Бащата на Каролин е един от най-вжните хора във Фелс Чърч – а той е приятел с областния прокурор в Риджмънт и лидерът на един от тези мъжки клубове, където имат тайно ръкостискане и други неща, които те правят, нали знаеш “изтъкнат в общността.”
Ако не бях убедила Мат да бяга, вместо да се изправи срещу обвиненията на Каролин, семейство Форбс щяха да го линчуват. И чувствах гняв като огъм вътре в мен – не просто гняв и болка за Мат, а гняв и чувството, че Каролин е оставила всичи момичета. Защото повечето момичета не са патологгни лъжкини, не бих казала същото за момчешкото двуличие. Тя засрами всички момичета, като стори това, което направи.
” Понякога, когато се ядосам на Каролин, чашите се клатят или моливите се търкалят от масата. Деймън казва, че е от аурата ми, жизнената ми сила, и че откакто се върнах от отвъдното, тя се е променила. На първо място кара всеки, който пие от кръвта ми да бъде невероятно силен.
Стефан беше достатъчно силен, че демоните лисици никога не можеха да го примамят в капана си, ако Деймън не го беше изиграл в началото. Можеха да се справят с него, когато е отслабен и заобиколен от желязо. То е лошо за всяко древно същество, а освен това вампирите трябва да се хранят поне веднъж дневно или ще отслабнат. И се обзалагам, не сигурна съм, че са използвали това срещу него.
Ето защо не мога да понеса мисълта в какво състояние може да е Стефан точно сега. Но не мога да си позволя да се страхувам прекалено много, или да се ядосвам, или да губя контрол над аурата си. Деймън ми показа как да крия аурата си повече вътре, като нормално човешко момиче. Тя все още е с цвят на бяло злато и красива, но не и бекон за същества като вампирите.
Защото има още нещо кръвта ми – може би дори и аурата ми – може да прави. Тя може…о, ами, мога да кажа каквото си искам тук, нали? Сега, аурата ми кара вампирите да ме искат…както човешките момчета. Не само да ме ухапят, схващаш ли? А да ме целуват и всичко останало. И така, естествено, те идват след мен, ако го усетят. Сякаш светът е пълен с медоносни пчели, а аз съм единственото цвете.
Така че тярбвада се упражнявам, за да задържам аурата си скрита. Ако се показва само едва, тогава мога да се преструвам на нормален човек, а не някой, който е умрял и се е завърнал. Но е трудно да помня винаги да я крия, а и доста боли, ако трябва да я идърпам, ако случайно забравя!
А след това чувствам – това е абсолютно лично, нали? Ще те прокълна Деймън, ако повториш това. Но тогава се чувствам, сякаш искам Стефан да ме ухапе. Успокоява напрежението, а това е добре. Ако бъдеш ухапан от вампир боли, само ако се бориш или ако вампирът иска да боли. Иначе може просто да се чувстваш добре, а след това се докосваш до ума на вампира, който го е направил и…о, просто Стефан ми липсва толкова много!
Сега Елена терпереше. Колкото и да се опитваше да задържи въображението си, тя продължи да си мисли за нещата, които тъмночарите на Стефан могат да му причинят. Непоколебимо се вкопчи в мобилния си, оставяйки сълзите да се стичат по него.
“Не мога да си позволя да си мисля какво биха му сторили, защото тогава найтина ще започна да полудявам. Аз се превърнах в този треперещ умопобъркан индивид, който иска само да крещи и да крещи и никога да не спира. Всяка секунда трябва да се боря, за да не мисля за това. Защото само една хладнокръвна, спокойна Елена с план А и Б и В ще му помогне. Когато той е в безопастност в ръцете ми, мога да си позволя да треперя и да плача, и да крещя.”
Елена спря, полузасмяно, главата и се беше облегнала срещо пътническото място, гласът и беше дрезгав.
“Сега съм изморена. Но поне имам план А. Трябва да спечеля още информация от Деймън, относномястото, където отиваме, Мрачното Измерение, и всичко, което той знае за двете улуки, които Мисао ми даде за ключа, с който да отключим клетката на Стефан.
Предполагам…предполагам, че не съм споменавала всичко това. Ключът, който ми даде лисицата и който ни е нужен, за да измъкнем Стефанот тази клетка, е счупен на две части и те са скрити на вде различни места. И когато Мисао ми се подиграваше колко малко знаех за тези места, тя бързо ми даде улики къде се намираха местата. Тя дори и не си е мечтала, че наистина ще отида до Мрачното Измерение; тя просто се фукаше.
Но още си спомян уликите, а те бяха следните: Първата част е ‘в сребърния инструмент на славей.’ А втората половина е ‘погребана в балната зала Блодуед.’
Трябва да разбера дали Деймън има някакви идеи за това. Защото звучи сякаш, веднъж стигнало до Мрачното Измерение ще трябва да се промъкнем в нечия къща или друго мядто. За да претърсиш бална зала е най-добре някак си да бъдеш поканен на бала, нали? Това звучи като ‘по-лесно е да се каже, отколкото да се направи’, но каквото и да струва, щегонаправя. Толкова е просто.”
Елена повдигна глава решително и стана спокойна, а после прошепна ” Би ли повярвало? Сега поглеждам и мога да видя най-светлите ивици на зората в небето: светлозелено и кадифено оранжево и…През цялото време говорех в тъмнината. Сега е толкова спокойно. Точно сега, когато слънцето наднича. О-
Какво по дяволите беше това? Нещо се стовари на покрива на Ягуар-а.
Наистина, наистина силно.”
Елена изключи записвачката на мобилния си. Тя беше изплашена, но такъв шум, а сега и дращене се чуваха от покрива…
Тя трябваше да се измъкне от колата колкото може по-бързо.
Елена изви ръце около себе си и се стисна толкова силно, все едно прегръщаше Стефан, представяйки си топлите му ръце около нея. Тя затвори очи, докато дъхът и се забави.
“Относно моите способности нека да видим. Притежавам телепатия, която мога да упражнявам, ако и другия човек е телепат – каквито са всички вампири, но до различна степен, освен ако не споделят кръв с теб в това време. Имам и крила.
Наистина – аз имам крила! И крилата имат сили, за които няма да повярваш – единствения проблем е, че няма и най-малка идея как да ги използвам. Има нещо, което усещам понякога, както сега, опитвайки се да излезе от мен, опитвайки се да накара устните ми да го назоват, да се опита да нагласи тялото ми на правилната станция. Има Крила на закрила, и това звучи като нещо, което наистина бихме използвали в пътешествието си. Но дори не мога да си спомня как преди накарах старите крила да работят – още по-малко мога да разбера как да използвам новите. Казвам думите, докато не се почувствам като идиот, но въобще нищо не става.
“И така, аз съм човек отново – като Бони. И, о, Боже, само ако сега можех да видя нея и Мередит! Но през цялото време си казвам, че се приближавам към Стефан със всяка минута. Така е когато вземеш под внимание разкарването нагоре и надолу на Деймън и навсякъде, за да убие всеки, който ни проследи.
Защо му е на някой да ни проследява? Е, виждаш ли, когато се завърнах от отвъдното, имаше голяма експлозия на сила, която всеки по всета, който можеше да вижда сила, я видя.
Сега как да обясня силата? Това е нещо, което всеки притежава, но което хората – освен истинските медиуми като Бони – дори не разпознават. Вампирите определено имат сила, и я използват, за да въздействат върху хората да ги харесат, или да си мислят, че нещата са различни от реалността. О, както Стефан въздейства на училищния персонал, за да си мисли, че документите му са в ред, когато се “премести” в гимназия Робърт Е. Лий. Или използват силата си, за да поразяват други вампири или създания на мрака, или хора.
Но говорех за избухването на сила когато аз се спуснах от небесата. Беше толкова огромно, че привлече две ужасни същества от другия край на света. И те решиха да дойдат и да видят какво е причинило това избухване на сила, и дали имаше начин да я използват за себе си.
Не се шегувам за двамата, че бяха от другия край на света. Те бяха китсуни, зли духове на лисициот Япония. Те са нещо като нашите върколаци, но много по-могъщи. Толкова могъщи, че използваха малах, които всъщност са растения, но изглеждат като насекоми не по-големи от игла на кърфица или достатъчно големи, за да погълнат ръката ти. Малахът се прикрепя към нервите ти и се оплита около цялата ти нервна система, а накрая те превземат целия отвътре.”
Сега Елена потръпваше и гласа и беше затихнал.
“Това се случи на Деймън. Едно дребно влезе в него и го завладя отвътре и той беше само една марионетка на Шиничи. Забравих да спомена, че китсуните се казват Шиничи и Мисао. Мисао е момичето. И двамат имат черна козина с червено отстрани, но тази на Мисао е по-дълга. И би трябвало да са брат и сестра, но определено не се държат така.
И когато Деймън беше напълно обсебен, тогава Шиничи накара тялото на Деймън … да извърши ужасни неща. Накара го да измъчва мен и Мат. Дори сега знам, че понякога Мат все още иска да убие Деймън заради това. Но ако беше видял това, което видях аз – тънко, мокро второ тяло, което трябваше да избутам с ноктите си от гръбнака на Деймън – когато Деймън вече се предаваше на болката , тогава Мат щеше да разбере по-добре.
Аз не мога да виня Деймън, за това което Шиничи го накара да извърши. Не мога. Деймън беше … не можете да си представите колко различен. Той беше смазан. Той плачеше. Той … “Както и да е, не очаквам да го видя така отново. Но ако някога си върна силите на крилата, Шиничи ще е в голяма опасност.
Мисля, че това беше нашата грешка последния път, разбираш ли. Най-накрая имахме възможност да се бием с Шиничи и Мисао – а ние не ги убихме. Бяхме прекалено морални, прекалено благородни или нещо подобно.
Беше голяма грешка.
Защото Деймън не беше единственият, обсебен от малахът на Шиничи. Имаше момичета, млади момичета, 14-15 годишни и по-малки. И няколко момчета. Които се държаха … като побъркани. Нараняваха себе си и семействата си. Не знаехме колко е лошо преди да направим сделка с Шиничи.
Може би бях мрекалено неморални, за да направим сделка с дявола. Но те отвлякоха Стефан – и Деймън, който вече беше обсебен от тях, и им беше помогнал. Веднъж, когато Деймън не беше обсебен, искаше само Шиничи и Мисао да ни кажат къде е Стефан, а след това те да напуснат завинаги Фелс Чърч.
В замяна на това, Деймън пусна Шиничи в главата си.
Ако вампирите са обсебени със сила, то китсуните са обсебени от спомени. А Шиничи искаше спомените на Деймън за последните няколко дни – времето, когато Деймън беше обсебен и ни измъчваше … и времето когато моите крила накараха Деймън да осъзнае, че той го е направил. Не мисля, че самият Деймън искаше тези спомени – нито за това какво беше направил, нито как се беше променил, когато трябваше да признае, че той го е направил. Така че Деймън позволи на Шиничи да вземе спомените в замяна Шиничи да посочи в главата му мястото където се намира Стефан.
Проблемът е, че вярвахме на думата на Шиничи, че след това ще си тръгне, когато думата на Шиничи не значеше нищо.
Освен това, от тогава той използва телепатичния канал, който отвори между своя ум и този на Деймън, за да отнема още и още от спомените на Деймън без дори Деймън да знае.
Случи се точно миналата нощ, когато отбихме до един полицай, който искаше да знае какво правят трима тийнейджъри в скъпа кола толкова късно вечерта. Деймън му въздейства, за да си отиде. Но няколко часа след това Деймън беше забравил напълно полицая. Това плаши Деймън. А всичко, което плаши Деймън, не че той би си го признал, ме плаши до смърт.
А може и да попиташ какво правеха трима тийнейджъри на сред нищото в Юниън Каунти, Тенеси според последния пътен знак, който видях. Движим се към накава Порта към Мрачното Измерение … , където Шиничи и Мисао оставиха Стефан в затвор наречен Ши но Ши. Шиничи само постави знанието в ума на Деймън, а аз не мога да накарам Деймън да ми каже какво е това място. Но Стефан е там и аз все някак си ще се добера до него, дори и това да ме убие.
Дори да трябва да се науча да убивам.
Вече не съм малкото сладко момиче от Вирджиния, което бях.” Елена спря и издиша. Но след като се сгуши, тя продължи.
“А защо Мат е заедно с нас? Ами, заради Каролин Форбс, приятелката ми от детската градина. Миналата година … когато Стефан дойде във Фелс Чърч и двете го искахме. Но Стефан не искаше каролин. А след това тя се превърна в найголемият враг.
Каролин също беше щастливата победителка от първото посещение на Шиничи при някое момиче във Фелс Чърч Но още вече: тя беше приятелката на Тайлър Смолууд малко преди да стане негова жертва. Чудя се колко ли време са били заедно и къде е сега Тайлър Знам само, накрая олин прегърна Шиничи, защото “се нуждаеше от съпруг.” Така тя остана в ръцете му. Така, че предполагам, е Деймън предполага, че тя ще … има кутрета. Малките на върколак, нали знаеш? Откакто Тайър е върколак.
Деймън казва, че да имаш бебе върколак те превръща във върколак още по-бързо, отколкото ако бъдеш ухапан и че в един момент в бременността имаш въможност да бъдеш изцяло вълк или изцяло човек, но преди този момент и една объркана смесица.
Но тъжното е, че Шиничи едва я погледна втори път, когато тя изтърси всичко.
Но преди това Каролин беше достатъчно отчаяна да обвини Мат в, в изнасилване, на среща която се провалила. Тя трябваше да знае нещо,относно какво правше Шиничи, защото твърдеше, че “срещата” и с Мат е била по времето, когато един от поглъщащите ръка малахи го бе нападал, като направи белези по ръката му, които изглеждаха като драскотини от женски нокти.
Това прати полицията след Мат. Така че общо взето аз го накарах да дойде с нас. Бащата на Каролин е един от най-вжните хора във Фелс Чърч – а той е приятел с областния прокурор в Риджмънт и лидерът на един от тези мъжки клубове, където имат тайно ръкостискане и други неща, които те правят, нали знаеш “изтъкнат в общността.”
Ако не бях убедила Мат да бяга, вместо да се изправи срещу обвиненията на Каролин, семейство Форбс щяха да го линчуват. И чувствах гняв като огъм вътре в мен – не просто гняв и болка за Мат, а гняв и чувството, че Каролин е оставила всичи момичета. Защото повечето момичета не са патологгни лъжкини, не бих казала същото за момчешкото двуличие. Тя засрами всички момичета, като стори това, което направи.
” Понякога, когато се ядосам на Каролин, чашите се клатят или моливите се търкалят от масата. Деймън казва, че е от аурата ми, жизнената ми сила, и че откакто се върнах от отвъдното, тя се е променила. На първо място кара всеки, който пие от кръвта ми да бъде невероятно силен.
Стефан беше достатъчно силен, че демоните лисици никога не можеха да го примамят в капана си, ако Деймън не го беше изиграл в началото. Можеха да се справят с него, когато е отслабен и заобиколен от желязо. То е лошо за всяко древно същество, а освен това вампирите трябва да се хранят поне веднъж дневно или ще отслабнат. И се обзалагам, не сигурна съм, че са използвали това срещу него.
Ето защо не мога да понеса мисълта в какво състояние може да е Стефан точно сега. Но не мога да си позволя да се страхувам прекалено много, или да се ядосвам, или да губя контрол над аурата си. Деймън ми показа как да крия аурата си повече вътре, като нормално човешко момиче. Тя все още е с цвят на бяло злато и красива, но не и бекон за същества като вампирите.
Защото има още нещо кръвта ми – може би дори и аурата ми – може да прави. Тя може…о, ами, мога да кажа каквото си искам тук, нали? Сега, аурата ми кара вампирите да ме искат…както човешките момчета. Не само да ме ухапят, схващаш ли? А да ме целуват и всичко останало. И така, естествено, те идват след мен, ако го усетят. Сякаш светът е пълен с медоносни пчели, а аз съм единственото цвете.
Така че тярбвада се упражнявам, за да задържам аурата си скрита. Ако се показва само едва, тогава мога да се преструвам на нормален човек, а не някой, който е умрял и се е завърнал. Но е трудно да помня винаги да я крия, а и доста боли, ако трябва да я идърпам, ако случайно забравя!
А след това чувствам – това е абсолютно лично, нали? Ще те прокълна Деймън, ако повториш това. Но тогава се чувствам, сякаш искам Стефан да ме ухапе. Успокоява напрежението, а това е добре. Ако бъдеш ухапан от вампир боли, само ако се бориш или ако вампирът иска да боли. Иначе може просто да се чувстваш добре, а след това се докосваш до ума на вампира, който го е направил и…о, просто Стефан ми липсва толкова много!
Сега Елена терпереше. Колкото и да се опитваше да задържи въображението си, тя продължи да си мисли за нещата, които тъмночарите на Стефан могат да му причинят. Непоколебимо се вкопчи в мобилния си, оставяйки сълзите да се стичат по него.
“Не мога да си позволя да си мисля какво биха му сторили, защото тогава найтина ще започна да полудявам. Аз се превърнах в този треперещ умопобъркан индивид, който иска само да крещи и да крещи и никога да не спира. Всяка секунда трябва да се боря, за да не мисля за това. Защото само една хладнокръвна, спокойна Елена с план А и Б и В ще му помогне. Когато той е в безопастност в ръцете ми, мога да си позволя да треперя и да плача, и да крещя.”
Елена спря, полузасмяно, главата и се беше облегнала срещо пътническото място, гласът и беше дрезгав.
“Сега съм изморена. Но поне имам план А. Трябва да спечеля още информация от Деймън, относномястото, където отиваме, Мрачното Измерение, и всичко, което той знае за двете улуки, които Мисао ми даде за ключа, с който да отключим клетката на Стефан.
Предполагам…предполагам, че не съм споменавала всичко това. Ключът, който ми даде лисицата и който ни е нужен, за да измъкнем Стефанот тази клетка, е счупен на две части и те са скрити на вде различни места. И когато Мисао ми се подиграваше колко малко знаех за тези места, тя бързо ми даде улики къде се намираха местата. Тя дори и не си е мечтала, че наистина ще отида до Мрачното Измерение; тя просто се фукаше.
Но още си спомян уликите, а те бяха следните: Първата част е ‘в сребърния инструмент на славей.’ А втората половина е ‘погребана в балната зала Блодуед.’
Трябва да разбера дали Деймън има някакви идеи за това. Защото звучи сякаш, веднъж стигнало до Мрачното Измерение ще трябва да се промъкнем в нечия къща или друго мядто. За да претърсиш бална зала е най-добре някак си да бъдеш поканен на бала, нали? Това звучи като ‘по-лесно е да се каже, отколкото да се направи’, но каквото и да струва, щегонаправя. Толкова е просто.”
Елена повдигна глава решително и стана спокойна, а после прошепна ” Би ли повярвало? Сега поглеждам и мога да видя най-светлите ивици на зората в небето: светлозелено и кадифено оранжево и…През цялото време говорех в тъмнината. Сега е толкова спокойно. Точно сега, когато слънцето наднича. О-
Какво по дяволите беше това? Нещо се стовари на покрива на Ягуар-а.
Наистина, наистина силно.”
Елена изключи записвачката на мобилния си. Тя беше изплашена, но такъв шум, а сега и дращене се чуваха от покрива…
Тя трябваше да се измъкне от колата колкото може по-бързо.
Поздрави. | |
|
