Кафене

Топло кафе.. Хм..

Кафе, чай и т.н: 10 точки

Тук може да имате мисия и РП.

Беше нощ. Може би една от най-студените октомврийски нощи до сега. Вятърът духаше, ли духаше. Като че ли искаше да погуби всички същества излезли от домовете си. Тази вечер обаче и аз бях едно от тези същества. По едно време ми стана студено. А проклетият вятър продължаваше да духа. Май не го интересуваше много за мен. Наблизо се шареха разни светлинки. Явно имаше кафене наблизо. При мисълта за макар и малко време пред камина, на топлина и чаша горещо какао веднага се втурнах вътре.
Там, там беше препълнено. Всеки викаше от някъде и за нещо. Хората бяха насядали по масите и обгърнали с дланите си чашите пиеха топли напитки. Поогледах се наоколо, но така и не успях да видя бармана. Трябваше да се размърдам и да го потърся по-обширно. Около мен мина една от сервитьорките, която носеше поднос с врели напитки. Щом ме приближи младото момиче се замая и едва не разля всичко върху себе си.
- Непохватно си, момиче, непохватно. - викнах дрезгаво по нея, а тя горката лежи на пода и се гърчи от топлите напитки. Навярно повечето щяха да и помогнат, но не и аз. Свикнала съм и на такива и тази беше просто поредната. Някои от другите сервитьорки се провикнаха и веднага и дойдоха на помощ, та и аз най-сетне намерих някоя, на която да поръчам.
Харесах си маса близо до прозореца, за жалост вече беше заета. Разбира се това не ми попречи да седна до младата госпожица, която стоеше там. Едва ли щеше да има нещо против. На масата лежаха две доста тънички менюта. Украсени с разни символи наподобяващи есенни листа.
- Да, добра украса.. - промърморих аз под носа си и повиках келнерката.
- Един горещ шоколад, моля. Ако може да е голям. Сигурно нямате, но все пак..
Погледнах дамата срещу мен, но забелязах, че не си е поръчала нищо.
- Също и.. Какво ще пиете? - обърнах се аз към момичето отсреща надявайки се да не я уплаша със зоркият си поглед.

Night. Beautiful night. It was so shiny, and strange everything to be like that. Maybe all of this was for Christmas? New Year? No this things were too far, well not that far, but you get what I mean. People were in a hurry, I mean, it was after midnight and at this time everybody in this town normally are in bed watching TV and eating some bullshits.
Maybe it wasn't something strange? Maybe before I just didn't recognize all this people. Maybe. I've never cared about people, they are just some kind oh healthy food for me. Ugh, that grows. It just sounded, strange in my head, and more strange when it came from my mouth.
I was walking slowly, and looking all over the place. I missed this town. I remember a lot of things from here. It was really strange to come back, after all this time. I left Mystic Falls, because all the people were so boring. But at that moment I could of see all new world in this small town, and peoples smaller souls. I've did never fill like that before. Happy? Yes, this people, and this town - they make me happy. Maybe I could of stay longer, of what I expected. Strange. I had never actually thought that something in that town will ever mean something to me.
I stopped in front of small cafe. I ran into it. I remembered it, I used to come here, years ago. But it has changed...before it was so...normal, mens were coming here to drink, and cheat on their wifes, and now it was so quiet and full of blonde girls. I sat on the first chair that I saw.
Later came a girl. Strange girl. I liked her. "One big hot chocolate... and for ugh..." said the girl and looked and me with her big eyes. "Some black coffee, no sugar. " I started to stare and the girl, she felt uncomfortable. "My name is Tatia, and yours?" I said finally with a soft voice.

Явно това момиче не беше толкова странно. Защо ли я мислех за такава?..Вечерта си продължаваше, така или иначе трябваше да се запознаем.
- Аз съм Анн. Просто Анн. Нямам фамилия. - да, това и казах стеснително. Аз имах фамилия, но не бях убедена, че е истинската ми. Умълчахме се. Трябваше някой да направи или да каже нещо. Ей, кога ще дойдат напитките ни? - провикнах се аз към края на кафенето. Изобщо не ми се чакаше каквото и да било повече. Достатъчно ми беше факта за студеното време пък и това чакане. В отговор чух само едно "скоро",което определено не ме задоволи. Още малко и щях да се развикам на минаващите хора, просто ей така без причина. Всеки втори, който минеше поглеждаше към масата ни. Какво толкова има за гледане?..попитах момичето отсреща..явно тя нямаше да каже нищо скоро. Откъм края на помещението се зададе сянка, която приближаваше. Явно това са напитките.Да, най-сетне. Грабнах моята и бях готова да отпия глътка, когато навън заваля. Времето си бушуваше, а ние си пиехме горещият шоколад. Нощта щеше да бъде дълга..